Сега, надявам се, Ви става ясно откъде идва тази неистова омраза на провалените еврочиновници, спрямо беларуския икономически модел, който не само, че успява да развива практически цялата гама от местни производства, при това на световно ниво, но и да поддържа стандарт за собственото население, постижим само за най-богатите страни на планетата.

И още сравнения: когато официозната безработица у нас отдавна е прехвърлила 12-те процента (тук не броим милионите ни гастарбайтери в чужбина), в тази северна страна продължава да тежи с пълна сила проблемът за недостига на работна сила в много от отраслите на индустрията им. В Беларус практически няма безработни, като 50-те хиляди, регистрирани като такива са основно хора, отдали се на водката и „удоволствията“, които гарантира този порок!

Единственото утешение в тези убийствени, за нас, сравнения, са непрекъснатите клетви на водещите ни политици (в т.ч. и на европейско ниво), че сполетялата ни преди няколко години поредна икономическа криза, аха-аха, да приключи и отново да се върне онова измамно чувство за „стабилно благополучие“, царило през цялото първо десетилетие на XXI век.

Да си припомним колко пъти един Дянков, например, „предричаше“ края на кризата! Пригласяха му разните официозни икономисти, на ясла при Сорос, затова, че кризата е само „краткотрайна“  и „циклична“, че „рецесията вече е свършила“ (или въобще не е започвала) и други подобни безочливи небивалици.

След това последваха приказки за започващи икономически ръстове, клетви, че приетите мерки непременно ще дадат положителни резултати, че „зелените ръстове“ вече покълват и всичко се връща по своите места. Още повече, че последните данни от края на миналата и началото на тази година даваха на тази позиция сериозни нотки на увереност.

Докато течаха тези заклинания, властите в Беларус проведоха поредната краткотрайна, но решителна девалвация, която практически изхвърли от местния пазар на потребителски стоки почти целия боклук, с който транснационалните корпорации заливат прилежащите им територии на някога независимата Източна Европа.

Вярно е, че днес в страната е скъпо да си купиш едно Marlboro, например, но това дава шанс за реализация на местните работници, които могат да се трудят достойно в собствените фабрики, без да им се налага да се потят в качеството на съвременни роби в някоя от испанските или гръцките плантации.

А пък и обективното развитие на събитията в нашата част на Европа продължава да буди все повече негативни предчуствия, въпреки неистовите усилия на официалните статистически органи да скрият истината и реалното състояние на нещата в нашата свръхдържава, позната като Европейски съюз.

Вчера, например, бяха публикувани последните данни по безработицата в еврозоната. Според данните на Евростат, през февруари незаетите са вече 10,8% като такива негативни резултати европейците не познават от 1997 г. Ако сравним тези данни с показателите за миналата година, излиза, че безработните в еврозоната са нараснали с почти милион и половина човека и са прескочили бариерата от 17 млн. „Лидират“ Испания (с почти 25%) и Гърция (около 21%) като и в двете страни младежката безработица стабилно се държи над 50-те процента.

Струва ли си да си припомняме ситуацията в България, където крайният фундаменталист Дянков успя да втълпи на простоватия Бойко, че ликвидирането на някой и друг милион от българското племе не е чак толкова лош резултат в името на така лелеяната „финансова стабилност“, в която българското правителство плува вече три години.

Очевидно е, че ситуацията на Стария континент вече излиза извън рамките на чистата икономика. Наличието на 50%-на безработица сред младежта вече е социална катастрофа едновременно по няколко причини. 

Най-напред, тя не дава перспективи нормално да се издържа едно семейство, което за младите означава невъзможност да бъде създадено такова! А това, по чисто биологически причини, означава отказ на отделния индивид от социална отговорност.

Ако към 30-та си година средностатистическият мъж не е създал семейство, то едва ли от него може да се очаква да се превърне в нормален, отговорен член на обществото. Ситуацията с жените е малко по-благоприятна, тъй като все пак те се стараят да си родят и отгледат поне едно детенце, за което така или иначе са принудени да се грижат.

На второ място, желанието за учене преминава някъде след 25-та година. Ако дотогава човекът няма професия (каквато и да е), той почти гарантирано се превръща в лумпен, когото практически ще е невъзможно да накараш впоследствие да научи нещо, дори под страх от прилагането на някакви крайни мерки. И тук отделният индивид не може да бъде обвиняван по никакъв начин – просто биологичният часовник неумолимо отмерва етапите от жизнения цикъл на всеки един от нас.

Трето, такава ситуация напълно разрушава цялата система за социална стабилност в държавата. Хората, осъзнаващи, че са били лишени от възможността за нормален живот (при това - завинаги), неминуемо ще се превърнат в разрушители на статуквото. Те ще попълнят редиците на уличните банди, на наркодилърите, на различните терористични организации, само за да получат тези средства, които не могат да спечелят с честен труд, за да живеят „като останалите“.

Подобна ситуация не е била възможна до XIX век, тъй като тогавашните религиозни традиции и изградени ценности са установявали строга система от забрани за подобно поведение, но либералната революция напълно разруши всичко това, с произтичащите оттук последствия.

Тази апокалиптична картина поразително се различава от ситуацията в Беларус, където младото поколение чувства непрекъснато особеното внимание, което държавата му обръща на всяка стъпка от неговото жизнено израстване и реализация!

Часовникът на времето продължава неумолимо да тиктака – глобалната икономическа криза все повече се задълбочава, а това означава, че пропуснатото да се направи днес, ще трябва да се наваксва в утрешния ден, но на тройно по-висока цена.

И в това отношение можем да констатираме, че е щастлив от съдбата си този народ, чийто управляващи се ръководят в действията си, от интересите на по-голяма част от гражданите на собствената страна, а не от прищевките на едни или други олигархични групи, отгледани с единствената цел да изпълняват ролята на колониални представители, служещи на интереси, нямащи нищо общо с въжделенията и стремежите на обикновения местен човек!

В документа се твърди, че по време на тържествата, посветени на 100-годишнината от рождението на Ким Ир Сен, студенти в Сеул извършвали хулигански действия, „оскърбяващи достойнството на ръководството на КНДР”. Освен това, съгласно заявлението, южнокорейската преса изопачавала истинската картина на празничните мероприятия в Пхенян „от интерес на клеветническата пропагандна кампания”.

Преди 9 години войските на САЩ и Великобритания донесоха в Ирак „демокрация на щикове”. В този ден танкове на коалицията навлязоха в Багдад и помогнаха на тълпата да свали паметника на Саддам Хюсейн.

Свалянето на Саддам Хюсейн беше една от целите на коалицията, която без мандатна ООН нахлу в страната за да намери оръжия за масово поразяване, но то така и не бе намерено. Американците хванаха диктатора. Съдът, под натиска на чуждестранните военни, призна Саддам Хюсейн за виновен в разправата с над 148 жители на едно шиитско  село след извършено там покушение срещу него. Саддам Хюсейн бе обесен.

Междувременно, "демокрацията", донесена в Ирак на щиковете, силно удари по всяко иракско семейство, смята президентът на руския Институт на Близкия Изток Евгений Сатановский:

- Броят жертвите, съгласно официалните данни, съставалява стотици хиляди души. Съгласно неофициални изчисления на местни правозащитници – над половин милион. Броят бежанци и преместени лица съставлява близо 5,5 милиона души. В това число – почти два милиона живеят в Сирия, близо един милион – в Йордания. Те нямат от ООН статуса на бежанци и са абсолютно безправни.

Войските на коалицията допуснаха фактически изчезването в Ирак на християнската община –поради това, че редица доближени до Саддам Хюсейн са били християни.

Шиитите, подкрепяни от Техеран – непримиримия враг на Вашингтон - са обхванати от радикален сепаратизъм. Сунитските региони са разгромени, при това не само от американците, но и от армията на самия Ирак. Някога потисканите кюрди формираха на север в страната фактически независим от центъра анклав и насила изтласкват арабите от там.

Насилствената смяна на режима в Ирак стана предвестник на „Арабската пролет” в Северна Африка и Близкия Изток. Тя започна като движение за сваляне на диктаторите. От Тунис избяга сваленият Бен Али. Болният Хосни Мубарак е изправен пред съда. Отстранен е от власт президентът на Йемен Али Абдала Салех. В Либия Муамар Кадафи бе подложен на линчуване. А междувременно, геополитическите резултати от тези революции са плачевни. Ето мнението на експерта от Института за стратегически оценки и анализ Сергей Демиденко:

- След падането на тези омразни режими нито стабилност, нито демокрация в Близкия Изток и Северна Африка не се добави. Това е абсолютно очевидно. Главният резултат е изключително сериозното засилване на ислямския фактор в региона. Ако на власт дойдат радикални ислямисти, нещата ще бъдат зле. Ако на власт дойдат умерени ислямисти – също нищо хубаво от това няма да излезе. Регионът затъва в хаос и нестабилност.

 Над 5 хиляди жители на Белене и региона излязоха на протест в защита на строителството на АЕЦ “БЕЛЕНЕ”.Протестиращите изразиха ясната си позиция против решението на правителството и Народното събрание за спиране на проекта.Според местното население изграждането,а след това и влизането в експлоатация на атомната централа ще даде препитание и работа на стотици млади хора.

Припомняме,че първите,които подкрепиха решението на привителството за спиране на строителството на АЕЦ бяха депутатите от Синята коалиция.Именно с тази подкрепа десницата показа за пореде път антибългарската си същност и верността си към западните корпоративни интереси.

Идеята за АЕЦ “БЕЛЕНЕ” среща голяма подкрепа сред населението на града,за разлика от безумието за добив на шистов газ на което остро се противопоставят жителите на Добруджа.

Видео от протеста: 
btvnews.bg/bulgaria/obshtestvo/protest-sreshchu-spiraneto-na-proekta-belene.html